Когато ридаеш над ковчега му...
Анна Гин е журналистка и писателка, живее в украинския град Харкив. Тя даде особено позволение на Клуб Z да разгласява Дневника ѝ на български.
13 март 2024 година
Последното ми писмо до Русия.
Здравей, Оля.
От две години не сме си писали. Последното твое известие по този начин и остана без отговор:
" Стига си ми пращала тези картинки, не им имам вяра... "
„ Тези картинки “ са опашките на съветските ракети, които стърчаха от асфалта пред входа на харкивския ми блок. В първия ден на пролетта на две хиляди двайсет и втора година.
Не се коси, Оля, повече нищо няма да ти изпращам.
Такива „ картинки “, снимани от мобилни телефони, в този момент са милиони. А има и книги, и филми, и следствия, директни излъчвания, публикации на специалисти и аналитици на всички международни езици.
Знам – ти не четеш „ такива неща “. Това не е твоя война, не е твоя страна, не е твоя болежка. С една дума „ дано политиците сами се оправят “.
Няма да те увещавам. Вече нямам сили, а и смисъл няма.
Ето за какво ти пиша, Оля.
Днес в „ Тик-ток “ видях твоето видео с красива торта: „ Ура, пълноправие! “. Как лети времето… Помня твоя хлапак като беззъбо първолаче, толкоз беше занимателен.
А ти си толкова щастлива на това видео.
Мисля, че е за финален път. От утре тази война ще стане твоя, персонална.
Ти внезапно ще пораснеш, даже ще остарееш. Надали ще започнеш да се интересуваш от история и география, само че сигурно ще научиш работното време на военните комитети и ще си запишеш телефоните на министерство на защитата. Непременно ще размахваш повиквателната и ще крещиш някому в небесата:
– Защо моят? Как по този начин!?
Е, може би не на следващия ден. А след идния понеделник.
Веднага след „ изборите “.
Струва ми се, че на последните четири-пет избора ти не си ходила. Статусът на мълчалива съучастничка, той е някакси по-лежерен, съгласна съм. Но на тези ще отидеш, Оля, ще те накарат.
Този петък твоята „ чавка “ в бюлетината ще стане кървава квитанция:
„ Аз убих своя наследник “.
И когато ридаеш над ковчега му – сети се за това.
---
На 24 февруари 2022 година Русия нахлу в Украйна. От първите часове на нашествието Харкив непрекъснато е под обстрел и бомбардировки. Към началото на 2022 година популацията на Харкив е повече от 1,4 милиона души, което го прави втория по величина град в Украйна. След 24 февруари стотици хиляди са принудени да изоставен града, преселвайки се в други райони или напускайки страната.
Но въпреки всичко през днешния ден в града живеят стотици хиляди хора. Как оцеляват те в днешните условия, по какъв начин се пробват да живеят пълноценно и почтено ни споделя във „ Военният дневник на една харкивчанка “ украинската журналистка и писателка Анна Гин.
Превод Валентина Ярмилко
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
13 март 2024 година
Последното ми писмо до Русия.
Здравей, Оля.
От две години не сме си писали. Последното твое известие по този начин и остана без отговор:
" Стига си ми пращала тези картинки, не им имам вяра... "
„ Тези картинки “ са опашките на съветските ракети, които стърчаха от асфалта пред входа на харкивския ми блок. В първия ден на пролетта на две хиляди двайсет и втора година.
Не се коси, Оля, повече нищо няма да ти изпращам.
Такива „ картинки “, снимани от мобилни телефони, в този момент са милиони. А има и книги, и филми, и следствия, директни излъчвания, публикации на специалисти и аналитици на всички международни езици.
Знам – ти не четеш „ такива неща “. Това не е твоя война, не е твоя страна, не е твоя болежка. С една дума „ дано политиците сами се оправят “.
Няма да те увещавам. Вече нямам сили, а и смисъл няма.
Ето за какво ти пиша, Оля.
Днес в „ Тик-ток “ видях твоето видео с красива торта: „ Ура, пълноправие! “. Как лети времето… Помня твоя хлапак като беззъбо първолаче, толкоз беше занимателен.
А ти си толкова щастлива на това видео.
Мисля, че е за финален път. От утре тази война ще стане твоя, персонална.
Ти внезапно ще пораснеш, даже ще остарееш. Надали ще започнеш да се интересуваш от история и география, само че сигурно ще научиш работното време на военните комитети и ще си запишеш телефоните на министерство на защитата. Непременно ще размахваш повиквателната и ще крещиш някому в небесата:
– Защо моят? Как по този начин!?
Е, може би не на следващия ден. А след идния понеделник.
Веднага след „ изборите “.
Струва ми се, че на последните четири-пет избора ти не си ходила. Статусът на мълчалива съучастничка, той е някакси по-лежерен, съгласна съм. Но на тези ще отидеш, Оля, ще те накарат.
Този петък твоята „ чавка “ в бюлетината ще стане кървава квитанция:
„ Аз убих своя наследник “.
И когато ридаеш над ковчега му – сети се за това.
---
На 24 февруари 2022 година Русия нахлу в Украйна. От първите часове на нашествието Харкив непрекъснато е под обстрел и бомбардировки. Към началото на 2022 година популацията на Харкив е повече от 1,4 милиона души, което го прави втория по величина град в Украйна. След 24 февруари стотици хиляди са принудени да изоставен града, преселвайки се в други райони или напускайки страната.
Но въпреки всичко през днешния ден в града живеят стотици хиляди хора. Как оцеляват те в днешните условия, по какъв начин се пробват да живеят пълноценно и почтено ни споделя във „ Военният дневник на една харкивчанка “ украинската журналистка и писателка Анна Гин.
Превод Валентина Ярмилко
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ